Писания Григорий Синаит († 1347). Духовен наставник, разпространил исихазма на Атон, Тракия и Балканите

Преподобният Григорий Синаит (Стенопис, изобразяваща св. Григорий Синаит в католикона на манастира Симонопетра • 2013)

Преподобният Григорий Синаит († 1347)

Духовен наставник, разпространил исихазма на Атон, Тракия и Балканите

Св. Григорий е роден около 1270 г. в село Кукуло, близо до Смирна. Още млад той отива на планината Синай, където се замонашва, получавайки прозвището Синаит. След това се установява в Крит със своя събрат монаха Герасим от Еврипос (Халкида), където те се учат при подвижника Арсений, от когото усвояват изкуството на исихастката молитва и най-вече монологичната молитва: Господи Иисусе Христе, помилуй ме.

След кратък престой на Крит, Григорий Синаит отплава за Света гора и се установява в скита Магулас, близо до манастира Ивирон, където преподава умствената молитва на много монаси. Поради големия брой хора, идващи при него с цел да извлекат духовна полза, той бива принуден да се оттегли на труднодостъпни места, главно в района на манастира Симонопетра. Пещерите, в които се е подвизавал, са запазени и до днес.

Около 1326 г. обаче той е принуден да напусне Света гора поради турските набези. Заедно с учениците си той се насочва към Солун с цел от там да отиде до Синай. След дълги скитания Григории Синаит най-накрая стига до пустошта Парория, планински район на границата между България и Византия, където той и неговите последователи се заселват и създават уединени монашески обиталища. Поради завистта на местните монаси обаче светецът скоро напуска Парория и се връща в Света гора.

След като не намира на Атон подходящи условия за търсения от него исихастки живот, Григорий Синаит се връща в Парория, където около него се събират много монаси от различни народности. Тогава той основава манастир в планината Катакекриомено, както и три по-малки обители в неговата околност. Поради непрестанната опасност от разбойници, Григорий отправя молба до българския цар Йоан Александър да построи кула за защита на новооснованите обители. Освен това светецът построява голям храм с килии около него, като същевременно снабдява монасите с всичко необходимо за тяхното оцеляване.

Парория скоро се превръща в средище с голяма привлекателност. Сред многобройните ученици на Григорий Синаит най-известни са неговият биограф и по-сетнешен патриарх на Константинопол Калист I, основателят на Келифаревския манастир св. Теодосий Търновски,  св. Ромул Раванишки, св. Григорий Горняшски, Свети Никодим Тишмански, Яков от Сервия и много други. Всички те получават прозвището "нови синаити", с което биват запомнени в преданията на народното балканско благочестие и най-вече  в религиозните традиции на Сърбия.

Владетелите от онова време - император Андроник III Палеолог, сръбският цар Стефан Душан, българският цар Йоан Александър и влашкият воевода Николай Александър - търсят приятелството на св. Григорий и си кореспондират с него с цел за да получат от него духовни съвети и напътствия.

В заключение може да се каже, че св. Григорий Синаит е първоизточникът, от който започва разпространението на исихасткото движение, което Светата гора Атон ще завещае на балканския свят като свое най-ценно наследство.

Светецът умира в  мир през 1347 г. и паметта му се почита на 6 април.

Литература

Източници на живот:

• Βίος καὶ πολιτεία τοῦ ἐν ἁγίοις πατρὸς ἡμῶν Γρηγορίου τοῦ Σιναΐτου συγγραφεὶς παρὰ τοῦ ἁγιωτάτου ἀρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως Καλλίστου, ed. M. I. Pomjalovski, Zitie iže vo svjatyh otca našego Grigorija Sinaite, Αγία Πετρούπολη 1894

• Beyer Hans Veil, Κallistos Ι., Patriarch νοn Konstantinopel, Leben und Wirken unseres unter den Heiligen weilenden Vaters Gregοriοs des Sinaiten. Einleitιmg, kritische Ausgabe des griechischen Textes und russische Übersetzung. Ekaterinbourg 2006

• Святитель Каллист, архиепископ Константинопольский, Житие преподобного Григория Синаита. Изд. Свято-Троицкая Сергиева Лавра. - [Сергиев Посад]: Тип. Патриаршего изд.-полигр. центра, 2005

• Kourilas Eulogios – Halkin François, «Deux Vies de saint Maxime le Kausokalybe, ermite au mont Athos (XIVe siècle)», Analecta Bollandiana 54 (1936), p. 82-89. Bruxelles 1936

Писания:

• Νικόδημος Αγιορείτης και Μακάριος Κορίνθου (εκδ.), Η Φιλοκαλία των ιερών νηπτικών, τόμ. 4, σ. 31-88. Αθήνα 1991 (5η έκδ.)

• St Nikodimos of the Holy Mountain and St. Makarios of Corinth (comp.), The Philokalia, vol. 4, p. 207-286. London 1998

• Balfour David, «Saint Gregory the Sinaite: Discourse on the Transfiguration. First critical edition», Θεολογία 52 (1981), σ. 631-681

Литература:

• Balfour David, «Was St Gregory Palamas St Gregory the Sinaïte’s pupil?», Saint Vladimir’s Theological Quarterly 28 (1984), σ. 115-130

• Balfour David, «Gregory the Sinaïte. Life and spiritual profile», Θεολογία 53 (1982), p. 30-62.

• Balfour David, «The works of Gregory the Sinaïte», Θεολογία 53 (1982), σ. 417-429, 697-710, 1102-1118· Θεολογία 54 (1983), σ. 153-183

• Bois Jean, «Grégoire le Sinaïte et l’hésychasme à l’Athos au XIVe siècle», Échos d’Orient, 5 (1901-1902), p. 65-73

• Венюков Д., диак. Прп. Григорий Синаит: Жизнь, творения, богословие. Сергиев Посад, 2004

• Γόνης Δημήτριος, Υπήρξε διδάσκαλος του αγίου Γρηγορίου του Παλαμά ο όσιος Γρηγόριος ο Σιναΐτης;», στο: Σιναϊτικά Ανάλεκτα. Περιοδική Έκδοσις, τόμος Α´. Αθήνα 2002

• Γόνης Δημήτριος, «Γεράσιμος ο Σιναΐτης ο εξ Ευρίπου, ιεραπόστολος της Ελλάδος κατά τους χρόνους της Φραγκοκρατίας», Θεολογία 53 (1982), σ. 1119-1142

• Darrouzes Jean, «Grégoire le Sinaïte», in: Dictionnaire de Spiritualité 6 (1967), p. 1011-1014

• Δεληκάρη Αγγελική, Άγιος Γρηγόριος ο Σιναΐτης: Η δράση και η συμβολή του στη διάδοση του ησυχασμού στα Βαλκάνια. Η σλαβική μετάφραση του βίου κατά το αρχαιότερο χειρόγραφο. Θεσσαλονίκη 2004

• Farman Gregory, Sinaites: The Journeys of Saint Gregory of Sinai

• Hisamatsu Eiji, Gregorios Sinaites als Lehrer des Gebetes [Münsteraner Theologische Abhandlungen 34], Altenberge, 1994

• Hisamatsu Eiji, «Hesychastische Gebetslehre bei Gregorios Sinaites», Studia Patristica 30 (1997), p. 218-223

• Hisamatsu Eiji, «Theoria und Energeia bei Gregorios Sinaites», Studia Patristica 35 (2001), p.110-113

• Киселков Васил Сл., Григорий Синаит, представител на мистицизма във Византия през XIV век. София 1928 

• Lägreid Annelies – Glockner Rudolf – Walter Hermann, «Die kirchenslavische Vita des Gregorios Sinaites und ihre griechische Vorlage», στο: Festschrift für Rupprecht Rohr zum 60. Geburtstag, S. 293-311. Heidelberg 1979

• Николов Милен, «Цар Иван Александър и манастирите в Парория», Великите Асеневци, с. 436-440. Велико Търново, 2016

• Николов Милен, «Писаното за локализацията на Парория», Известия на Националния Исторически Музей 27 (2016), с. 403-408. София 2016

• Николов Милен, «Хронология на исихастките манастири в Парория през XIV в.», в: Културното наследство на Странджа, с. 103-108. София 2019

• Pandursky W., Gregorios Sinaites und seine Mystik: [Diss.]. Marburg 1945

• Παπαδόπουλος Στ., «Γρηγόριος ὁ Σιναΐτης», ΘΗΕ, τόμ. 4, στ. 703-707. Αθήνα 1964

• Rigo Antonio, «Gregorio il Sinaita», in: G. Conticello, La théologie byzantine et sa tradition, Turnhout, 2002, vol. 2. p. 35-122

• Rigo Antonio, «La vita e le opere di Gregorio Sinaita», Rivista di studi bizantini e slavi (Bologne), 11 (1989), p. 579-608

• Rigo Antonio, «Les œuvres de Grégoire le Sinaïte», Annuaire de l’École Pratique des hautes études, Ve section, 10 (2001-2002), p. 363-366

• Rigo Antonio, «Massimo il Kausokalyba e la rinascità eremitica sul Monte Athos nel XIV sec», in: S.  Chialà & L. Cremaschi, Atanasio e il monachesimo al Monte Athos: Atti del XII Conv. di spiritualità ortodoxa, Monastère de Bose, Magnano, 2005, p. 181-216

• Tachiaos A. E., «Gregory Sinaites’s Legacy to the Slavs. Preliminary remarks», Cyrillomethodianum (Thessalonique) 7 (1983), p. 113-165

• Van Parys Michel, «La liturgie du cœur selon saint Grégoire le Sinaïte», Irénikon, 51 (1978), p. 312-337